За виното и България
Добре дошли в магазин Винарко!
България е наследница на земи, имащи едни от най-старите традиции във винопроизводството в света. Редом с розовото масло, виното се е превърнало в един от символите на страната ни.
Първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток в Южна България. Първоначално лозарството се развива само по долината на р. Марица и около големите черноморски пристанища, но постепенно се разпространява по цялата територия на страната. Траките, които всъщност полагат основите на българското винопроизводство, са смятани за едни от най-добрите лозари и винари в Античността. Богът на виното и плодородието е един от най-почитаните богове както от самите траки, така и от гръцката и римската митология. Според някои историци тракийското му име е Загрей, римляните го наричат Бакхус, но и до днес той е познат най-вече с елинското си название-Дионис.
Когато славяните и прабългарите се настаняват на Балканския полуостров, те откриват едно добре развито лозарско стопанство. По-късно църквата взима виното под своя покров, продължавайки традициите, но и усъвършенствайки ги, за да може днес българските вина да са известни по целия свят. Виното било приготвяно съгласно църковните правила. Всяка година свещеникът определял ден, в който трябвало да започне събирането на гроздето, а също така и ден, когато може да се пие новото вино. И винаги тази “божествена напитка”, естествено при умерена употреба, се изявявала и със своите лечебни свойства. Много обширно за физиологичните и лечебни свойства на виното е писал бащата на медицината - Хипократ, опирайки се на приемането му при различни заболявания и противопоказания в някои от случаите. ”Виното, казвал той, е приспособено по един удивителен начин към организма на човек, както на здравия така и на болния”. Гален наблягал на хранителните и тонизиращи свойства на виното. Според мнението на знаменития Луи Пастьор, “виното с пълно право може да се смята за най-здравословната и чиста напитка”.
Какво е това вино и от какво се състои?
Свежест му придават органичните киселини, които възбуждат апетита и играят важна роля в обмяната на веществата. Богат и разнообразен минерален състав на виното: 24 микроелемента, в това число магнезий, цинк, рубидий, флуор, титан и други. А ролята на калия и фосфора в нервните процеси, минералния обмен и биоенергетиката е категорична. Витамин С почти не се съдържа във виното, той винаги се разрушава при приготвянето му, но затова пък има много витамин Р, помагащ на организма да усвоява и натрупва аскорбинова киселина, която е естествен антиоксидант. Между другото, червените вина са много по-богати на полезни вещества, отколкото белите. Във виното има захар - глюкоза и фруктоза. Високомолекулните вещества помагат на организма да се освобождава от вредните тежки метали, като ги свързват и извеждат, в частност от радиоактивния стронций, а фенолните вещества на гроздето и виното действат като радиопротектори. Етанолът в умерени количества намалява стреса.
И така, ние виждаме богатото съдържание на полезни вещества. Ако виното се употребява с мярка, то ползата неминуемо и то в пъти повече превишава вредата.
За бирата и домашното пивоварство
Познато още от древността, пивото винаги е било освежителна напитка носеща със себе си характерните хмелов аромат и вкус.
В нашата съвременност са познати изключително много видове пиво, всеки от които се отличава с нещо свое, характерно и уникално. Поради много причини, съществуват значителни разлики във вкуса, цвета и аромата дори и при един и същи тип пива. Някои от тях се отличават със своя светъл или тъмен цвят, опушени, карамелни или плодови нотки във вкуса и аромата, със своя специфичен състав породен от използването на ечемичен или пшеничен малц, наличие на пивни дрожди, високо алкохолно съдържание и много други.
Производството на пиво у нас започва още преди Освобождението, в малки и примитивни пивоварни, а след него вече се превръща и в индустрия. Макар че в България по една или друга причина са познати предимно два основни типа пиво – светло и тъмно, не бива да се забравя, че разнообразието от видове е огромно. Така например, светлите пива се характеризират със сламено жълт, кехлибарен цвят, който леко варира между светлите и специални пива, докато всички останали пива могат да променят своите нюанси, и цвета да преминава през карамелен, вишнев, дори и до плътно кафеен цвят. При светлите пива, на преден план изпъква чистия хмелов и малцов аромат. Те притежават ненадминатата свежест и баланс. Характерна за тях е леката и приятна горчивина, която обикновено се засилва към специалните и по-високоекстрактивни пива.
Тъмните пива по своему съчетават част от тези особености, но със своята присъща, лека карамелна сладост, плътен и ясно изразен малцов вкус. Тук горчивината е леко маскирана от доминиращите кафеени нотки, и това е съвсем нормално имайки предвид и използваните специални тъмни малцове. Характерна черта за тях е подчертаната малцова сладост и вкус на препечен малц.
Познатите с понятието „жива бира” пива, все повече печелят популярност сред почитателите на пенливата напитка. Тези нефилтрирани пива, отличаващи се с наличието на пивни дрожди в тях, са изключително богати на аромат, свежест, неповторим и запомнящ се вкус. У нас навлязоха и асортименти произведени с участието на пшеница. Те от своя страна се отличават със своя индивидуалност, представяща се със специфичен и интензивен плодов аромат, плътно тяло и хармоничност.
